Валери Петров е роден в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат - посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов.

Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си (на ул. "Славянска").

Валери Петров учи в италианското училище (т.нар. Италиански лицей) с гимназиален курс в София, което завършва през 1939 г.

Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната "Солунска", и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

След Втората световна война е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник "Стършел" (1945 - 1962).
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми "Бояна", редактор на издателство "Български писател" и Народен представител в Седмото ВНС (1990 - 1991).

Валери Петров е комунист от младежките си години, но през януари 1971 г. е изключен от Българската комунистическа партия заедно с няколко други писатели, след като гласуват с "въздържал се" за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на критичния към комунистическия режим руски писател Александър Солженицин.