Марио Жеков постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София през 1917 г. През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко месеца след това попада в плен. Говори се, че френски офицер бил толкова възхитен от неговия талант, че вместо в лагер, го изпратил да учи живопис във Франция.

През 1919 г. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище. През 1921 г. пътува до Турция - рисува пейзажи от Босфора, които са най-ранните убедителни свидетелства за неговото дарование. Още в тях се наблюдава присъщото за цялото му творчество разнообразие на пластични похвати.

Като член на Дружеството на южнобългарските художници, от 1920 г. Марио Жеков участва в много общи изложби, реди самостоятелни експозиции в София и други градове, но дълги години името му е по-известно извън България.
През 30-те и началото на 40-те години Марио Жеков достига върховете на творческата си зрялост. Това е време на непрестанно пътуване - из френското крайбрежие, Балчик и Варна, Несебър и Созопол, Беломорието и Охрид. През 1936 г. получава награда на международната изложба-конкурс в Лайпциг. Особено продуктивна за него е 1937 година, преживяна в Дубровник. Популярността на Марио Жеков и възторзите на хърватската публика водят до негови самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ.

Марио Жеков е известен като един от най - големите български маринисти. На практика той прекарва почти целия си живот в пътуване из морските брегове, за да рисува на пленер. Характерното за Жеков търсене на различни ефекти от светлината, която се плъзга по водната повърхност, приближава автора до вижданията на импресионистите. Творчеството му се свързва и с влияния от символизма и експресионизма.

Жеков е автор и на пейзажи от Търново и Трявна, Карлово и Пловдив, Стара планина, Родопите и Рила.