През 1907 г. семейството на Мими Балканска се преселва в София.

През 1914 - 1917 г. учи пиано при Хенрих Визнер и пеене при Пенка Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена.

През 1916 г. Ангел Сладкаров обявява конкурс за артисти, хористи и оркестранти за първия в България оперетен театър. 14-годишната Мими се явява на него. На 17 годишна възраст пее в оперетния театър "Ренесанс".

Заедно с Ангел Сладкаров, Асен Русков, Вяра Сълплиева, Иван Цачев, Илия Стоянов и други, Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция, а през 1938 г. - в Югославия. От 1938 до 1942 г. е водеща актриса в театър "Одеон".

Тя е една от основателките, директор и режисьор на Художествения оперен театър в София (1942 - 1946). През 1947 г. работи в Народната оперета и от 1948 до 1963 г. - в Държавния музикален театър в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България.

Два пъти омъжвана. Първият ѝ съпруг е тенорът Иван Цачев.

С указ № 970 от 23 май 1975 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Награждавана е още с ордени "Червено знаме на труда" (1959), "Кирил и Методий" - I ст. и други. Освен това е удостоена Димитровска награда (1950), заслужил артист (1949), народен артист (1950).