Никола Петков завършва класическия отдел на I софийска мъжка гимназия (1910). Записва се да учи право и политически науки в Сорбоната, Париж. Завръща се в България по време на Балканската война: през 1912 г. е войник в гвардейския полк.

След Първата световна война продължава следването си в Париж. Завършва го с отличие през 1922 г. Постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във Франция, занимава се с журналистика.

През 1929 г. се завръща в България. Редактор е на вестниците "Земя" (1931 - 1932) и "Земеделско знаме" - орган на БЗНС "Александър Стамболийски" (1932 - 1933). Подготвя и издава книга за Александър Стамболийски, в която прави политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на БЗНС "Александър Стамболийски" (1932 - 1933).

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС "Александър Стамболийски", станало известно като БЗНС "Пладне". Сътрудничи с демократическите партии и с Работническата партия (легална форма на нелегалната БКП). Народен представител в 24 Обикновено Народно събрание (1938 - 1939). Настоява за защита и възстановяване на Търновската конституция и се обявява против едноличния режим на цар Борис III. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград.

Участва в учредяването на Националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. и в установяването на новата власт през 1944 г. През 1947 г. е осъден на смърт чрез обесване заради съпротивата му срещу налагането на комунистическия режим. Измъчван и убит с чук, после качен мъртъв на бесилото.