Още на 13 години той се запалва от... триатлона. Необяснимо за самия себе си той е привлечен от изключително трудния трибой - бягане, колоездене, плуване. Но скоро става е ясно, че с триатлона далеч не може да се стигне - липсват условия за тренировки, екипировка, възстановяване. Ясно е и, че за по-значими успехи и дума не може да става. А 14-годишният юноша усеща в себе си прилив на сили и желание за изява. И баща му Александър Балабанов твърдо е решил - хваща го за ръката и го завежда в спортното училище в Благоевград. Иво трябва да спортува. Късметът и шансът ги среща с амбициозния треньор Йордан Янев (бившият рекордьор на скок дължина). Опитното око на финалиста от Олимпиадата Москва’80 веднага съзира един разностранен бегач на средни и дълги разстояния. Пък и Иво, още на първото състезание, на което присъства, е привлечен от водното препятствие, от трудната задача да го преминеш без да се намокриш. Решението е взето без умуване - стипълчейзът ще е! Янев е привърженик на разностранната насоченост и се захваща да се задълбочи в тънкостите на стипълчейза.

Но преди 2000-те м стипълчейз Митко печели първия си златен медал - на зимното първенство за юноши младша възраст на 3000 м в зала. И побеждава толкова убедително, че не може да не бъде запомнен - 9:08.4, точно с... 28 секунди пред втория Георги Миленков. През лятото победната серия продължава. Първо при младшата възраст Балабанов печели двете титли - в първия ден на 2000 м стипълчейз с 6:06.11, после на 3000 м с 9:02.39. При батковците от старшата само седмица след това - пак в Правец - Иво печели титлата на 3000 м стипълчейз с 9:33.54, с 50 секунди (!) пред Красимир Кръстев.